Съвсем в началото се е използвало директното кодиране, въвеждаш код и той се изпълнява на момента , освен трудоемко и отнемащо време, възможността за грешка есъществувала при всяко въвеждане.
Първите записани програми са използвали носител с малки възможности в сравнвение с днешното всекидневие и трудно четими. Обмяната на перфокарти и перфоленти просто нямала днешния потенциял с който разполагаме по презумпция.
Малък ,но значим напредък било въвеждането на асемблера където текста вече бил обработван от програма за да бъде избегнато директното и трудоемко програмиране на двоичен код.
С първите операционни системи и първите формални езици обмяната на код вече била осъществима, но и силноограничена от нуждата от физически контакт, малкия брой програмисти и тъй нареченото авторско право което ограничавало разпространението на кода в по лесно четим вид.
С раждането на мрежата от един военнен проект. Университета в Бъркли станал притежател едновременно на системата юникс (1969-1970) създадена покрай разработката на днешния интернет, тогава наричан арпанет, и един и до ден днешен използван и силно ценен език в средите на програмистите език наречен Си на който системата била пренаписана 1973г. . Със самия Юникс вървял и кодът му дарен от разработилия го за да се изполва в университета. Развитието в една среда на учени и студенти било просто въпрос на време. Когато бизнесът надушил новата възможност той го сграбчил в ноктите си, но духът вече бил избягал от бутилката. Интернет бил среда много удобна за размяна на информация между университетските преподаватели и студенти, тези бъдещи труженицивголемите софтуерни фирми
уеб стандартът се родил именно за удобство и по добро представяне на интернет съдържанието между учените.
Знанията се трупали. Отделни и приети части код наричани библиотеки станали общо достъпни и улеснили писането на програми.
Търговците продавали компилирани библиотеките и държали да скрият кода. Но един път станал общодостъпен в мрежата той бил съхраняван и развиван в нея. вкрайна сметка вече кодът кйто не давал нищо ново не можело да му искат пари господа търговците. С времето движението за отворения код станало организирано и се разраснало, отворения код давал на разработчиците му една възможност която търговските служители във храма не можели да си позволят. Хиляди очи и умове които преглеждали и усъвършенствали кода. Днес пари се дават за сършена работа.Монопола на фирми като Майкрософт е само спомен в нечия глава. А новите разработки не искат огромното финансиране което е било нужно преди за чужди лицензи.
Софтуера стана по достъпен за повече хора и не тегнат на гърба му стари дългове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар