Рядка тема

Image via Wikipedia

 Постинга сам по себе си, макар да звучи малко втрисащо за мен, защото самия блог в който го публикувам е точно антипод на описания в постинга, описва едни малки премеждия довели до размисъл и дори някои изненади за мен.
  Времето нужно за зареждане на страницата в блога ми е леко неприятно-мудно. Тъй като съм отрасъл по време когато високата скорост на кода и малкия използван ресурс бяха част от легендите за тогавашните програмисти за мен фактора бързина е вечна тема макар и вече не толкова актуална в сравнение с времето на осем битовите компютри.
 Свободното време и любопитството ме накараха да потърся съвети по темата и се оказа , че в раздела за код на Google има много повече по темата отколкото съм очаквал.
   Времето минало  в ровене беше удоволствиие и макар в главата да ми е всичко пълен хаос в момента, открих едно място където любопитството ми ще бъде задоволено. Надявам се въпреки малкия ми опит малката авантюра да се отрази положително и на личния ми блог ;)

Бота.

 От време на време през блога ми минава бота на търсачката на Google. От скоро научих и за едно малко удобство което ти отбелязва кога това става пък макар и за успокоение , че великата машина на мрежата поглежда и твоя сайт пък дори и за малко.  Приставката е монтирана най-отдолу на страницата, малко етикетче с датата , ако задържите показалеца на мишката върху него ще видите  адреса на сайта в статусбара, после следва копиране вмъкване и вие сте в играта.
  При мен това става седмично в този блог ;)
Ако за господ имаше подобно средство да се  лови кога наминава, може  и на хедъра да монтирам приставката та да прави трафик ама на ,,,

Виж! В България!! Ще премълчиш ли ??!

Копирано от : http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7690&Itemid=1

Свободата да кажеш това което е факт в Една "Демократична Република"

 Проследете връзката и преценете. Наистина ли  лозунгите които слушаме са реалност !

ИЗБОРИ ПО … ПРАВЕШКИ

Светла Василева
Правец бе емблема в миналото! Най-малкото заради две неща – последния тоталитарен държавен глава Тодор Живков и първите български компютри.
Правец днес е не по-малко емблематичен отколкото някога!
Един от частните градове на България, в който живота тече по собствени, неписани, но строго спазвани правила. Тук се случва само онова, което е одобрено от собственика на града, за останалото … мълчание. Бог високо, цар далеко, а съд, полиция и прокуратура отсъстващо присъстват по тези места. Медиите също се стараят да заобикалят града на бившия Първи. Не че не е интересно какво се случва около правешкото езеро! И най-малкия опит за повдигане на завесата и показване на ужасяващи факти от действителността , демонстративно бива санкциониран с назидателност, крещяща какво очаква всеки – дръзнал да нарушава олигархичния покой.
До скоро беше публична тайна, че Правец се владее от фамилия Златеви: Златев-баща, кмет на града (почти 30 години!) по времето на Тодор Живков и Златев-син, изпълнителен директор на “Лукойл България” ЕООД, дъщерна компания на руския петролен гигант, приятел и спонсор на Георги Първанов и Бойко Борисов. Случването на каквото и да е в града зависи “от” и става “с” одобрението на фамилията. Изборът на кмет – най-вече!!!
Както всички кметове на “частни” градове, така и правешките са марионетки, кукли на конци. Позволено им е да правят онова, което им нареди, обикновено по телефона, собственика на града. Вярната служба се овъзмездява надлежно, примерно с пост на областен управител на Софийска област. Такова е назначението на последният кмет на Правец – Красимир Живков. Те са хора зависими, предсказуеми и контролируеми. Без фантазия, без въображение, без визия. Безлични и послушни. Тези качества са гаранция за избора/назначението им за градоначалници. Само при кмет с такива качества е възможно да се случи невъзможното за една европейска правова държава:
- да бъдат продавани общински улици и пътища на частни лица;
- да бъдат заграждани хиляди декари гори в т.ч. частни, заедно с горски общински пътища и достъпът на собствениците да е в “разрешителен режим” с пропуск, издаван от … собственика на града;
- да бъде заграбен непродаден частен имот, оказал се в средата на строен от фамилията, голф комплекс и в последствие “очужден” от общината (!!!) в полза на олигарха;
- да бъде обсебен и унищожен имот и спортна база на ВУЗ;
- държавния бюджет, с пари на всички данъкоплатци, да финансира (на практика да субсидира) изграждане на инфраструктури, обслужващи частен обект, в случая голф-комплекс и т.н.
Всичко това се случва пред очите на онемелите жители на града, чийто живот е белязан от … дамгата на Страха. Те се страхуват да потърсят правата си за погазена собственост в съда. Те се страхуват да отидат до горите си. Те се страхуват да застанат пред камерите и микрофоните на телевизиите. Те се страхуват, защото знаят какво следва след подобни изяви. Заличаване …
Те се страхуват от това, че трябва да избират на 15 ноември!
Този път изборът е между олигархичния модел на управление, издигнал за свой кандидат за кмет досегашния заместник кмет на общината – Никола Нитов (бивш секретар на ИК на ОбНС по времето на Тодор Живков) и независимия кандидат, издигнат от инициативен комитет – Павлин Цветков, завършил публична администрация и международни отношения в Атинския университет, потомък на съратници на Левски, който обещава да работи заедно с гражданите на Правец :
- За ревизия на всички сделки на досегашното корумпирано управление, което лиши общината от собственост и от доходи за своите граждани;
- За изолиране на олигархичния модел и за чуваемост на всички проблеми на обикновения човек – юридически, социални, образователни, здравни;
- За осветяване на улиците и на общинарите, които са обслужвали частни интереси;
- За вдигане на бариерите от горите, от общинските пътища, от домовете ни и за осигуряване на свободен достъп до всяка институция и точка от нашите села и град.
Тези обещания стресираха дори журналистите от местния вестник “Правешки глас” и навярно поради тази причина те ги “спестиха” на читателите си (брой 39, 06.11.2009, стр. 3), а част перифразираха, цензурирайки думата “олигархия”.

Ежедневно всеки човек прави избори. Различни. Важни и не толкова.
Какъв избор да направят правчани, слагайки на кантара на съвестта си в едната везна до болка познатото, старото, рутинното, униженията и страха, а в другата – непознатото, ентусиазма, необвързаността, независимостта, честността и искреността. На кого да се доверят и по кой път да поемат?!!
Избор по … правешки!
Изборът ще е емблематичен за България!

Моблата ми е, ако имаш някакви възможности, да го публикуваш където можеш по форумите!
Много ще съм ти благодарна!
Поздрави!
Светла Василева

Отворен Код

 Темата е неделна. Пиша я защото имам интерес към нея и не всеки разбира нейното значение, както за развитието на софтуера така и нейното чисто социално значение. Четете го с предварителното допускане , че това е неделен постинг и нищо повече.
  Съвсем в началото се е използвало директното кодиране, въвеждаш код и той се изпълнява на момента , освен трудоемко и отнемащо време, възможността за грешка есъществувала при всяко въвеждане.
 Първите записани програми са използвали носител с малки възможности в сравнвение с днешното всекидневие и трудно четими. Обмяната на перфокарти и перфоленти просто нямала днешния потенциял с който разполагаме по презумпция.
 Малък ,но значим напредък било въвеждането на асемблера където текста вече бил обработван от програма за да бъде избегнато директното и трудоемко програмиране на двоичен код.
 С първите операционни системи и първите формални езици обмяната на код вече била осъществима, но и силноограничена от нуждата от физически контакт, малкия брой програмисти и тъй нареченото авторско право което ограничавало разпространението на кода в  по лесно четим вид.
 С раждането на мрежата от един военнен проект. Университета в Бъркли станал притежател едновременно на системата юникс (1969-1970) създадена покрай разработката на днешния интернет, тогава наричан арпанет, и един и до ден днешен използван и силно ценен език в средите на програмистите език наречен Си на който системата била пренаписана 1973г. . Със самия Юникс вървял  и кодът му дарен от разработилия го за да се изполва в университета. Развитието в една среда на учени и студенти било просто въпрос на време. Когато бизнесът надушил новата възможност той го сграбчил в ноктите си, но духът вече бил избягал от бутилката. Интернет бил среда много удобна за размяна на информация между университетските преподаватели и студенти, тези бъдещи труженицивголемите софтуерни фирми
уеб стандартът се родил именно за удобство и по добро представяне на интернет съдържанието между  учените.
 Знанията се трупали. Отделни и приети части код  наричани библиотеки станали общо достъпни и улеснили писането на програми.

 Търговците  продавали компилирани библиотеките  и държали да скрият кода. Но един път станал общодостъпен в мрежата той бил съхраняван и развиван в нея. вкрайна сметка вече  кодът кйто не давал нищо ново не можело да му искат пари господа търговците. С времето движението за отворения код станало организирано и се разраснало, отворения код давал на разработчиците му една възможност която търговските служители във храма не можели да си позволят. Хиляди очи и умове  които преглеждали и усъвършенствали кода. Днес пари се дават за сършена работа.Монопола на фирми като Майкрософт е само спомен в нечия глава. А новите разработки не искат огромното финансиране което е било нужно преди за чужди лицензи.
 Софтуера стана по достъпен за повече хора и не тегнат на гърба му стари дългове.

 

За автора на блога.

  Първия постинг в  блога . Датата е 3 ноември 2009 година вторник .

Българин съм . Ако свързвате България с нейните политици това не звучи гордо. Това което искам да кажа е , че българин и български политик са различни неща . Ако четете този постинг на компютъра си би трябвало да сте чували , че творението което използвате за пръв път е създадено именно от българин.
   За мен мога да си призная тук няколко неща. Аз съм българин, такъв съм по рождение и възпитание. Интернет за мен винаги е бил едно не само технологично попадение ,но и една нова социална среда където свободата на мисълта и избора винаги са били уважавани и търсени . Интернет или "Мрежата" е една нова и различна култура и път. Пътя по който, хората намират своя общ език.